Във времената на Юстин II, когато из империята се шепнело за размирици, свещеният Ватикански кръст бил откраднат в глуха доба. Боейки се от божествената му мощ, крадците разбили светия кръст на няколко парчета и ги разпръснали из далечни земи — скрити в руини, манастири и отдавна забравени места.
За да го върне, императорът поверил задачата на най-верния си рицар — сър Аларик от Тракия. Човек, известен не само със силата си в битка, но и с непоколебимата си вяра. За Аларик това не била обикновена мисия; някога той се бил заклел пред олтара да пази свещените реликви и загубата на Кръста тежала на съвестта му като личен провал. Решен да поправи стореното, той потеглил сам, носейки само меча си, своята вяра и карта, осеяна с бледи следи.
С всяка част, която издирвал, Аларик се изправял пред изпитания, които подлагали на тест нещо повече от уменията му — шепот за предателство, врагове, дебнещи в сенките, и нарастващото осъзнаване, че крадците следят всяка негова стъпка. Но той продължавал напред, воден не от жажда за слава, а от дълг и изкупление. За сър Аларик възстановяването на Ватиканския кръст било повече от мисия — то било пътят към възвръщане на честта му и опазване душата на империята.
Нека видим какви улици са му помогнали да събере всички части:
В сянката на забравени хълмове стоя,
в залите ми светлина не пребъдва.
Поклонници идват, ала никой не ликува,
и нощта вечно обитава портите ми.
Дълбоко в утробата на земята лежа,
скрита от погледа на людете.
Те се трудят в мрак, за да зърнат лицето ми,
защото дарявам съкровища на достойните.
Ето, въздигам се с мъдрост отвъд вековете,
изкована не в невежество, а в скрити знания.
Залите ми сияят с изкусност и хитър замисъл,
и учените се приближават, за да дирят тайните ми.
О, аз не цъфтя в ливада, ни в поле,
ала венчелистчетата ми не вехнат с времето.
Макар и да съм изваяна от човешка ръка,
аз блестя като цвете с вечна стойност.
Ето, облечена съм в светлина и празнични украси,
макар стените ми да са само камък и дърво.
Във времена на радост ставам величествена
и веселба цари в портите ми.
От сладост съм създадена, ала живот нямам,
по подобие на малка и нежна птица.
В сезона на ликуване ме даряват,
но изчезвам щом ме вкусят.
О, людете ме дирят с надежда и трепереща ръка,
защото обещавам богатство, макар да облагодетелствам малцина.
По случайност се давам, не с труд се печеля,
и наградата ми за избраните е злато.
Крия се в случая, не в умението или плана,
мечта, преследвана от всеки човек.
Билет ме държи, съдбата решава,
ако късметът споходи, аз водя живота ти.
Идвам през
пролетта без звук,
оставям след себе си онова,
което трябва да бъде намерено.
Със скрити дарове бродя нощем,
в поля и градини, далеч от погледа.
С уши тъй дълги и стъпки тъй бързи,
никой часовник не може
да се мери с хитрия ми трик.
Не съм човек, ала нося радост —
кой подскача в зори в нощта на Великден?
Събирам мнозина, ала не съм едно нещо,
от разпръснати части цяло създавам.
Подредена с грижа, и стара, и нова,
заедно стоя, макар всяка част да е истинска сама по себе си.
Издигам се с арки, величествени и широки,
дето вярата и историята се срещат.
Свещена зала с високи колони и ехо,
оето обгръща всички тях.
Почивам в гнезда, но нося небесна черупка,
тиха тайна, в която нов живот ще обитава.
Крехко и хладно, в сини нюанси сияя,
просто начало за скритата мечта на природата.
Лежа отдолу, дето светлината е оскъдна,
с камък и тишина във въздуха.
Заключено и трудно за бягство,
място на мрак и тайнство.
Избрана сред мнозина, ала от никого неназована,
променям се с времето, щом седмицата свърши.
Търся и намирам чрез широки запитвания, титла,
спечелена там, дето любопитството и трудът се срещат.
Смесвам и съчетавам, за да променя цялото,
преобразявам материя, форма и роля.
От простото към рядкото чрез внимателно изкуство,
пренареждам онова, което съставя всяка част.
Скрита там, дето пролетните приказки започват,
пазя ярки съкровища, скътани вътре.
Изрисувана или обикновена, отварят ме с радост,
пълна с изненади, щом се появя.
Обхващам величествени сказания, които не уморяват,
с герои, издигащи се през изпитания и огън.
В обхват и мащаб отвъд малкото,
аз улавям пътешествия необятни и велики.
Следва продължение....
