В безкрайните пясъци, където пустинните ветрове носели истории от поколение на поколение, живял един млад и смел бедуин на име
Фахад. В една тиха вечер неговата баба Алия най-накрая решила да му повери тайна, която семейството им пазело с векове. Тя му разказала за
Шабка – безценна древна реликва, която някога принадлежала на техните предци и за която се вярвало, че носи чест и благоденствие на своя законен притежател.
Преди много време, когато врагове застрашили племето им, прадедите на Фахад разделили Шабка на няколко части, така че никой завоевател да не може да заграби нейната сила. Всеки фрагмент бил скрит на различно място из пустинята, а знанието за техните местоположения бавно избледнявало с изтичането на поколенията. Алия била запазила само шепа стари улики – тайнствени стихове, семейни легенди и спомени, прошепнати ѝ още когато била дете. Фахад я слушал внимателно, осъзнавайки, че откриването на реликвата означава възстановяване на една забравена част от наследството на неговото семейство. При изгрев слънце, със сигурно прибраните под дрехите му улики от Алия, Фахад възседнал камилата си и отяхал в необятната пустиня, за да започне търсенето на изгубените части от Шабка.
Нека видим какви подсказки му помогнаха да събере всички части:
Нямам стени, а семейства в мен живеят, през дюните преминавам и никога не оставам. Под изтъкани покриви огньовете ярко горят, всяка нощ пътешественици под звездите си почиват.
Никоя жива душа не е добре дошла наблизо,
древни камъни са запечатани от страх.
Забравени крале в тишина лежат,
докато проклетия пазят това, което златото може да скрие.
Редове от камъни под небето,
обозначават мястото, където спящите лежат.
Песни не се пеят, стъпки не остават,
ала наум безброй имена помнят този ден.
Някога гордо стоях под слънцето,
сега съм отсечен и оформен, животът ми приключи.
В подредени камари моите братя лежат,
в очакване на строителите, които преминават.
От далечни земи дойдоха моите съкровища,
всяко носи аромат, нюанс и име.
Някои горят като огън, други сладко радват,
всички събрани тук отвъд моретата.
Показвам пътищата, но никога не скитам,
нося ключ, който назовава показаното.
Проследявам стара кръв от роднина до роднина,
разкривайки къде започва твоят род.
Обещавам богатство, ала нищо не е сигурно,
номериран шанс може да те направи богат или беден.
Мнозина влизат, ала малцина грабват наградата,
докато надеждата и късметът решават кой ще се издигне.
Просто го направи!
Отвъд пътищата, където малцина са били,
търся това, което други никога не са виждали.
През руини, гори, пясък и камък,
следвам пътеки, които са непознати.
Издигам се над каменните стени,
където скъпоценни камъни се пазят сами.
Залите ми блестят от пода до короната,
обсипан със скъпоценности фар над града.
Отговор на въпроса от референдума!
От алпийски земи гордо идвам,
с разпенена халба моите истории се предат.
В препълнени зали, където песните стават все по-шумни,
вдигам халбата си с голяма гордост.
Стоя далеч от ежедневните грижи,
мирен покрив с свободно време за губене.
Гостите пристигат, когато работата приключи,
за да си починат, да изследват и да търсят слънцето.
Пазя малки съкровища под блестяща обвивка,
където са ковани и пресовани златни листи.
Моят резбован капак блести с богати и стари шарки,
ала дървото все още се крие под ценното злато.
Заобиколен от книги от стена до стена,
пазя техните истории, големи и малки.
Знам всяко заглавие, рафт и страница,
и напътствам любопитните, мъдрите и съветниците.
Под замъка, далеч от светлината,
се крия зад дебели стени, далеч от погледа.
С железни вериги и каменни врати,
малцина от тези, които влизат, излизат сами.
Златен и сладък, в буркан оставам,
с билки и горски плодове сгушен.
Когато зимният студ и кашлицата се появят,
лъжица от мен носи утеха и облекчение.
Където вятърът шепне под пътя, забравени тайни спят отвъд обсега на смъртните очи.
Стоя там, където горещите пясъци заобикалят,
но хладни, бистри води благославят моята земя.
С перната корона докосвам небесата,
зелен висок пазител там, където се намира оазисът.
Златна и кръгла, в мед аз блестя,
малка сладост от пустинен сън.
Търси там, където аленените пръсти на есента се разпростират –
моето захарно съкровище спи под червеното дърво.
Хиляди приказки в мен се крият,
за джинове, крале и широки пътешествия.
Още една нощ държи съдбата в полет –
коя книга съм аз, разказвана нощ след нощ?
Издигам се, когато съперници търсят наградата,
всяка нова оферта се покачва по размер.
Кажи своята цена, преди да е скрита...
